Прекият път към твоето кариерно израстване (част 2)

В част 1 ти разказах как намерих своето призвание и стартирах кариерата си. Днес ще ти споделя как успях да договоря по-висока заплата и да достигна желаната позиция.

V. Свери заплатата си с пазара

Честите ми повишения почти не се отразиха на заплатата, която нарастваше с 400 злоти на година.

След 2 години в отдела за финансови анализи бях поканен на интервю за работа от конкурентна компания. То беше последвано от оферта със заплата, надвишаваща два пъти настоящата ми. “Това е лудост!”, помислих си.

Отидох при пряката си ръководителка и я информирах, че възнамерявам да приема офертата на конкурентна компания, заради много по-добрите финансови условия. Подчертах, че става въпрос за много повече пари, отколкото те могат да ми дадат.

Бях уверен в думите си, защото самият аз бях изготвил бюджета на компанията. На следващия ден получих контраоферта от настоящата ми фирма – заплата с 500 злоти по-висока от предложената ми от конкуренцията.

Най-накрая бях постигнал заплатата на мечтите си! Когато се обадих на ухажващата ме компания, за да откажа, те отново ме шокираха. Предложиха ми заплата, 3 пъти по-висока от настоящата ми!

Поради най-различни причини, реших да остана при своя работодател. Ти обаче можеш да се поучиш от моите грешки...

Сигурно се чудиш, защо от моята компания не ми предложиха адекватно заплащане, преди ножът да опре до кокала. Тъй като от няколко години съм от другата страна на барикадата, мога да кажа, че всичко това е една игра.

Фирмените бюджети са винаги ограничаващи и в тях никога няма предвидени разходи за повишения. В повечето случаи компаниите не виждат смисъл в това да изравнят заплатата ти с пазарната, преди това да е станало крайно наложително.

Добрите мениджъри обаче са готови при нужда да платят високата цена, за да задържат най-добрите си специалисти. Те са наясно колко трудно е да се намерят достойни заместници. Най-добрият начин да ги принудиш да го направят е като проучиш каква е твоята пазарна цена.

VI. Не е въпрос на живот и смърт

Представи си следната ситуация: ти и твой колегата се борите за повишение, но мястото е само едно. Това ще повлияе ли на отношенията помежду ви?

Аз лично винаги съм вярвал, че работата ще получи този, който я е заслужавал повече. През годините стигнах до 2 извода по темата:

В един момент кариерата ми се оказа в застой. В компанията нямаше отворена подходяща позиция за мен. Екипът беше стабилен, работата вървеше успешно и никой нямаше намерение скоро да търси промяна. Реших да потърся развитие някъде другаде.

Скоро се отвори позиция в България, за която бях препоръчан от моя мениджър. Приемането на това ново предизвикателство беше може би най-доброто решение, което някога съм взимал.

Тези два извода непрекъснато намираха потвърждение през 10-те години, през които работих в компанията. Убеден съм, че в дългосрочен план те ще помогнат и за твоя успех. Независимо дали в настоящата ти компания или някъде другаде.

VII. Подготви своя наследник

Изключително важно е да споделяш натрупаните знание и експертиза със своите колеги, независимо дали си експерт или мениджър. Препоръчително е също при първа възможност да започнеш да делегираш задачи. 

Ако го правиш, вече няма да си незаменим. Но това, повярвай ми, не е чак толкова страшно.

От една страна всичко ще се случва по-бързо и качествено, а от друга ти ще разполагаш с повече свободно време, за да можеш да се отдадеш на по-интересни задачи или да се включиш в нови проекти, които да повишат твоята компетенция. 

Предложението за позиция в управителния съвет се появи малко изненадващо. Въпреки че бях на настоящата длъжност само от 18 месеца, бях подготвил екип, който може да се справя чудесно и без мен. Още през първата година бях предал на хората си всичко, което знам.

Аз самият прекарвах голяма част от времето си в допълнителни проекти. Ето защо нямаше опасност от отваряне на огромна черна дупка, в случай че бъда преместен. Това допълнително увеличи шансовете ми за новата позиция. 

VIII. Умения и поведение

За да изкачиш по-бързо кариерната стълба, се изискват още много умения, които могат да бъдат групирани в 3 категории:

• Технически – да се стремиш да станеш най-добрият в твоята област
• Личностни – да умееш да комуникираш и да организираш ефективни екипи
• Стратегически – да можеш да видиш нещата отгоре, за да подготвиш комплекси решения 

Колкото по-високо си в йерархията, толкова повече се засилва нуждата от стратегически и намалява тази от технически умения. Най-важни и полезни в дългосрочен план обаче се оказват социалните умения.

Според много изследвания размерът на твоята заплата зависи до 75% от твоята емоционална интелигентност. Техническите умения определят останалите 25%.

Емоционалната интелигентност е израз на това колко добре разбираш и управляваш емоциите си и колко добре можеш да работиш с други хора и да им влияеш. 

Усъвършенстването на това умение изисква много време и усилия. Хората с висока емоционална интелигентност са най-ценните за всяка една компания, защото те са позитивни, уравновесени и кооперативни.

Те уважават както ценностите на компанията, така и тези на своите колеги. Всяка година на пазара се появяват хиляди нови книги по темата. Направи си домашното и поработи над себе си. 

Аз, например, винаги съм бил човек с позиция. Откровен до болка. Тази моя искреност, често водеше до крайно разгорещени спорове.

С времето успях да се науча да бъда откровен, без да звуча нападателно и злобно. Научих се да управлявам емоциите си.

Ти също можеш да го направиш. Открий над кои свои емоции трябва да поработиш и се постарай да ги овладееш. 

IX. Заключение

За да израснеш бързо в кариерата, не е достатъчно да работиш здраво. Това, разбира се, е задължително условие, но играта е много по-комплексна. Има още много фактори, на които трябва да обърнеш внимание, за да изкачиш по-бързо пирамидата. 

В същото време те съветвам да не се фиксираш изцяло върху плановете си. Винаги има риск нещата ужасно да се объркат. Както казват хората – ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му плановете си: 

• Моята цел беше да стана експерт, а 5 години по-късно бях част от висшия мениджмънт. С времето постепенно бях загубил част от техническите си умения, но пък бях придобил управленски такива.
  
  
• 13 години бях влюбен във финансите и бях убеден, че те ще са моето поприще. Последният ход в кариерното ми развитие обаче беше встрани – в сферата на управлението на риска.
  
  
• Никога не съм си поставял за цел да основа компания. Въпреки това съм съосновател на нашия стартъп KLEAR Lending. 

Причината да се присъединя към KLEAR беше четвъртият важен въпрос – който не си задавах, докато бях млад – а именно: 

Как моята работа допринася на доброто на обществото?

Това обаче е тема на съвсем друг разговор...